кооператорка

Речник на българския език

коопера̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коопера̀торки, ж. Жена кооператор.

Грешни изписвания (31)

  • кооператоркъ
  • коопературка
  • коопературкъ
  • коопираторка
  • коопираторкъ
  • коопиратурка
  • коопиратуркъ
  • коуператорка
  • коуператоркъ
  • коупературка
  • коупературкъ
  • коупираторка
  • коупираторкъ
  • коупиратурка
  • коупиратуркъ
  • куоператорка
  • куоператоркъ
  • куопературка
  • куопературкъ
  • куопираторка
  • куопираторкъ
  • куопиратурка
  • куопиратуркъ
  • кууператорка
  • кууператоркъ
  • куупературка
  • куупературкъ
  • куупираторка
  • куупираторкъ
  • куупиратурка
  • куупиратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-о-пе-ра-тор-ка
членувано ко-о-пе-ра-тор-ка-та
мн.ч. ко-о-пе-ра-тор-ки
членувано ко-о-пе-ра-тор-ки-те
звателна форма