кооператѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. кооператѝви, (два) кооператѝва, м. Кооперация.
прил. кооператѝвен, кооператѝвна, кооператѝвно, мн. кооператѝвни. Кооперативно строителство.
прил. кооператѝвен, кооператѝвна, кооператѝвно, мн. кооператѝвни. Кооперативно строителство.
Грешни изписвания (31)
- кооперътив
- коопиратив
- коопирътив
- коуператив
- коуперътив
- коупиратив
- коупирътив
- куоператив
- куоперътив
- куопиратив
- куопирътив
- кууператив
- кууперътив
- куупиратив
- куупирътив
- кооператиф
- кооперътиф
- коопиратиф
- коопирътиф
- коуператиф
- коуперътиф
- коупиратиф
- коупирътиф
- куоператиф
- куоперътиф
- куопиратиф
- куопирътиф
- кууператиф
- кууперътиф
- куупиратиф
- куупирътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-о-пе-ра-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-о-пе-ра-ти-ва | |
| пълен член | ко-о-пе-ра-ти-вът | |
| мн.ч. | ко-о-пе-ра-ти-ви | |
| членувано | ко-о-пе-ра-ти-ви-те | |
| бройна форма | ко-о-пе-ра-ти-ва | |
| звателна форма | — | |