конярче

Речник на българския език

конярче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • конърче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-няр-че
членувано ко-няр-че-то
мн.ч. ко-няр-че-та
членувано ко-няр-че-та-та