конюнктивит

Речник на българския език

конюнктивѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на конюнктивата. Децата често получават конюнктивит.

Грешни изписвания (11)

  • конйонктевит
  • конйонктивит
  • конйунктевит
  • конйунктивит
  • конюнктевит
  • кунйонктевит
  • кунйонктивит
  • кунйунктевит
  • кунйунктивит
  • кунюнктевит
  • кунюнктивит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-нюн-к-ти-вит
непълен член ко-нюн-к-ти-ви-та
пълен член ко-нюн-к-ти-ви-тът
мн.ч. ко-нюн-к-ти-ви-ти
членувано ко-нюн-к-ти-ви-ти-те
бройна форма ко-нюн-к-ти-ви-та
звателна форма