конюнктѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. В езикознанието — подчинително наклонение.
Грешни изписвания (7)
- конйонктив
- конйунктив
- кунйонктив
- кунйунктив
- кунюнктив
- конюнктиф
- кунюнктиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-нюн-к-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-нюн-к-ти-ва | |
| пълен член | ко-нюн-к-ти-вът | |
| мн.ч. | ко-нюн-к-ти-ви | |
| членувано | ко-нюн-к-ти-ви-те | |
| бройна форма | ко-нюн-к-ти-ва | |
| звателна форма | — | |