кончов

Речник на българския език

кончов съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кончоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-чов
непълен член кон-чо-ва
пълен член кон-чо-вът
мн.ч. кон-чо-ви
членувано кон-чо-ви-те
бройна форма кон-чо-ва
звателна форма