конче

Речник на българския език

1. ко̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • кончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-че
членувано кон-че-то
мн.ч. кон-че-та
членувано кон-че-та-та

2. Ко̀нче географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кончи