концерт

Речник на българския език

концѐрт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. концѐрти, (два) концѐрта, м.
1. Изпълнение пред публика на подбрани и подредени музикални, литературни и др. творби. Симфоничен концерт. Концерт от народна музика.
2. Спец. В музиката — голямо произведение за солово изпълнение на инструмент и съпровод на оркестър. Концерт за пиано.
3. Прен. Разг. Ирон. Множество звуци, шумове, гласове. Жабешки концерт. Птичи концерт.
прил. концѐртен, концѐртна, концѐртно, мн. концѐртни.

Грешни изписвания (1)

  • кунцерт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-церт
непълен член кон-цер-та
пълен член кон-цер-тът
мн.ч. кон-цер-ти
членувано кон-цер-ти-те
бройна форма кон-цер-та
звателна форма