концентричен

Речник на българския език

концентрѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

концентрѝчна, концентрѝчно, мн. концентрѝчни, прил. Спец. В математиката — за окръжност, която има общ център с друга окръжност. Концентрични окръжности.

Грешни изписвания (7)

  • концентричин
  • концинтричен
  • концинтричин
  • кунцентричен
  • кунцентричин
  • кунцинтричен
  • кунцинтричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-цен-т-ри-чен
непълен член кон-цен-т-рич-ния
пълен член кон-цен-т-рич-ни-ят
ж. р. кон-цен-т-рич-на
членувано кон-цен-т-рич-на-та
ср. р. кон-цен-т-рич-но
членувано кон-цен-т-рич-но-то
мн. ч. кон-цен-т-рич-ни
членувано кон-цен-т-рич-ни-те