концентрат

Речник на българския език

концентра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. концентра̀ти, (два) концентра̀та, м.
1. Сгъстен или пресован хранителен продукт. Крушов концентрат.
2. Силно спиртно питие.
3. Продукт, получен от полезни изкопаеми, с по-голямо съдържание на ценни минерали. Руден концентрат.
4. Фураж с увеличена по изкуствен начин хранителност.

Грешни изписвания (3)

  • концинтрат
  • кунцентрат
  • кунцинтрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-цен-т-рат
непълен член кон-цен-т-ра-та
пълен член кон-цен-т-ра-тът
мн.ч. кон-цен-т-ра-ти
членувано кон-цен-т-ра-ти-те
бройна форма кон-цен-т-ра-та
звателна форма