конфуцианство

Речник на българския език

конфуциа̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Система от нравствено-философски възгледи, основана от китайския мислител Конфуций (VI и V в. пр. н. е.).

Грешни изписвания (15)

  • конфоцеанство
  • конфоцеанству
  • конфоцианство
  • конфоцианству
  • конфуцеанство
  • конфуцеанству
  • конфуцианству
  • кунфоцеанство
  • кунфоцеанству
  • кунфоцианство
  • кунфоцианству
  • кунфуцеанство
  • кунфуцеанству
  • кунфуцианство
  • кунфуцианству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фу-ци-ан-с-т-во
членувано кон-фу-ци-ан-с-т-во-то
мн.ч. кон-фу-ци-ан-с-т-ва
членувано кон-фу-ци-ан-с-т-ва-та