конфитюр

Речник на българския език

конфитю̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конфитю̀ри, (два) конфитю̀ра, м.
1. Само ед. Вид сладко, приготвено от плодове и немного захар.
2. Порция от това сладко. Купих два конфитюра от ягоди.

Грешни изписвания (3)

  • конфетюр
  • кунфетюр
  • кунфитюр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фи-тюр
непълен член кон-фи-тю-ра
пълен член кон-фи-тю-рът
мн.ч. кон-фи-тю-ри
членувано кон-фи-тю-ри-те
бройна форма кон-фи-тю-ра
звателна форма