конфискуване

Речник на българския език

конфиску̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • конфескуване
  • конфескувани
  • конфескувъне
  • конфескувъни
  • конфискувани
  • конфискувъне
  • конфискувъни
  • кунфескуване
  • кунфескувани
  • кунфескувъне
  • кунфескувъни
  • кунфискуване
  • кунфискувани
  • кунфискувъне
  • кунфискувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-фис-ку-ва-не
членувано кон-фис-ку-ва-не-то
мн.ч. кон-фис-ку-ва-ния
членувано кон-фис-ку-ва-ни-я-та