конусен

Речник на българския език

ко̀нусен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ко̀нус

Грешни изписвания (3)

  • коносен
  • коносин
  • конусин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ну-сен
непълен член ко-нус-ния
пълен член ко-нус-ни-ят
ж. р. ко-нус-на
членувано ко-нус-на-та
ср. р. ко-нус-но
членувано ко-нус-но-то
мн. ч. ко-нус-ни
членувано ко-нус-ни-те