контя

Речник на българския език

ко̀нтя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

ко̀нтиш, мин. св. ко̀нтих и контѝх, мин. прич. ко̀нтил и контѝл, несв.; кого. Разг. Прекалено издокарвам. Много я конти майка ѝ.
контя се. — Издокарвам се прекалено. По цял ден се конти пред огледалото.

Грешни изписвания (1)

  • контъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кон-тя кон-тим
2 лице кон-тиш кон-ти-те
3 лице кон-ти кон-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кон-тих кон-тих-ме
2 лице кон-ти кон-тих-те
3 лице кон-ти кон-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кон-тех кон-тех-ме
2 лице кон-те-ше кон-тех-те
3 лице кон-те-ше кон-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контил съм контила съм контило съм контили сме
2 лице контил си контила си контило си контили сте
3 лице контил е контила е контило е контили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях контил бях контила бях контило бяхме контили
2 лице беше контил беше контила беше контило бяхте контили
3 лице беше контил беше контила беше контило бяха контили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще контя ще контим
2 лице ще контиш ще контите
3 лице ще конти ще контят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм контил ще съм контила ще съм контило ще сме контили
2 лице ще си контил ще си контила ще си контило ще сте контили
3 лице ще е контил ще е контила ще е контило ще са контили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да контя щяхме да контим
2 лице щеше да контиш щяхте да контите
3 лице щеше да конти щяха да контят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм контил щях да съм контила щях да съм контило щяхме да сме контили
2 лице щеше да си контил щеше да си контила щеше да си контило щяхте да сте контили
3 лице щеше да е контил щеше да е контила щеше да е контило щяха да са контили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контел съм контела съм контело съм контели сме
2 лице контел си контела си контело си контели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице контил съм контила съм контило съм контили сме
2 лице контил си контила си контило си контили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм контил била съм контила било съм контило били сме контили
2 лице бил си контил била си контила било си контило били сте контили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да контя щяла съм да контя щяло съм да контя щели сме да контим
2 лице щял си да контиш щяла си да контиш щяло си да контиш щели сте да контите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм контил щяла съм да съм контила щяло съм да съм контило щели сме да сме контили
2 лице щял си да си контил щяла си да си контила щяло си да си контило щели сте да сте контили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих контил бих контила бих контило бихме контили
2 лице би контил би контила би контило бихте контили
3 лице би контил би контила би контило биха контили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кон-ти кон-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род кон-тен
непълен член кон-те-ния
пълен член кон-те-ни-ят
женски род кон-те-на
членувано кон-те-на-та
среден род кон-те-но
членувано кон-те-но-то
множествено число кон-те-ни
членувано кон-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-тил
непълен член кон-ти-лия
пълен член кон-ти-ли-ят
женски род кон-ти-ла
членувано кон-ти-ла-та
среден род кон-ти-ло
членувано кон-ти-ло-то
множествено число кон-ти-ли
членувано кон-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-тел
женски род кон-те-ла
среден род кон-те-ло
множествено число кон-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кон-тещ
непълен член кон-те-щия
пълен член кон-те-щи-ят
женски род кон-те-ща
членувано кон-те-ща-та
среден род кон-те-що
членувано кон-те-що-то
множествено число кон-те-щи
членувано кон-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кон-тей-ки