контили

Речник на българския език

1. контили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

контили е производна форма на контя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. контили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

контили е производна форма на контя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).