контурче

Речник на българския език

контурче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-тур-че
членувано кон-тур-че-то
мн.ч. кон-тур-че-та
членувано кон-тур-че-та-та