контрафагот

Речник на българския език

ко̀нтрафаго̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контрафъгот
  • контръфагот
  • контръфъгот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-фа-гот
непълен член кон-т-ра-фа-го-та
пълен член кон-т-ра-фа-го-тът
мн.ч. кон-т-ра-фа-го-ти
членувано кон-т-ра-фа-го-ти-те
бройна форма кон-т-ра-фа-го-та
звателна форма