контраудар

Речник на българския език

ко̀нтрау̀дар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контраудър
  • контръудар
  • контръудър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-у-дар
непълен член кон-т-ра-у-да-ра
пълен член кон-т-ра-у-да-рът
мн.ч. кон-т-ра-у-да-ри
членувано кон-т-ра-у-да-ри-те
бройна форма кон-т-ра-у-да-ра
звателна форма