контратитул

Речник на българския език

контратитул съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ти-тул
непълен член кон-т-ра-ти-ту-ла
пълен член кон-т-ра-ти-ту-лът
мн.ч. кон-т-ра-ти-ту-ли
членувано кон-т-ра-ти-ту-ли-те
бройна форма кон-т-ра-ти-ту-ла
звателна форма