контратенор

Речник на българския език

ко̀нтратено̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контратинор
  • контрътенор
  • контрътинор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-те-нор
непълен член кон-т-ра-те-но-ра
пълен член кон-т-ра-те-но-рът
мн.ч. кон-т-ра-те-но-ри
членувано кон-т-ра-те-но-ри-те
бройна форма кон-т-ра-те-но-ра
звателна форма