контраразузна̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
ср., само ед.
1. Дейност за разкриване на чужди разузнавателни органи в една страна, осъществявана от специални сили на държавата. Добро контраразузнаване.
2. Институцията, която осъществява тази дейност.
1. Дейност за разкриване на чужди разузнавателни органи в една страна, осъществявана от специални сили на държавата. Добро контраразузнаване.
2. Институцията, която осъществява тази дейност.
Грешни изписвания (31)
- контраразознаване
- контраразознавъне
- контраразузнавъне
- контраръзознаване
- контраръзознавъне
- контраръзузнаване
- контраръзузнавъне
- контръразознаване
- контръразознавъне
- контръразузнаване
- контръразузнавъне
- контръръзознаване
- контръръзознавъне
- контръръзузнаване
- контръръзузнавъне
- кунтраразознаване
- кунтраразознавъне
- кунтраразузнаване
- кунтраразузнавъне
- кунтраръзознаване
- кунтраръзознавъне
- кунтраръзузнаване
- кунтраръзузнавъне
- кунтръразознаване
- кунтръразознавъне
- кунтръразузнаване
- кунтръразузнавъне
- кунтръръзознаване
- кунтръръзознавъне
- кунтръръзузнаване
- кунтръръзузнавъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ра-ра-зуз-на-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | кон-т-ра-ра-зуз-на-ва-не-то | |
| мн.ч. | кон-т-ра-ра-зуз-на-ва-ния | |
| членувано | кон-т-ра-ра-зуз-на-ва-ни-я-та |