контрапротест

Речник на българския език

контрапротест съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рап-ро-тест
непълен член кон-т-рап-ро-тес-та
пълен член кон-т-рап-ро-тес-тът
мн.ч. кон-т-рап-ро-тес-ти
членувано кон-т-рап-ро-тес-ти-те
бройна форма кон-т-рап-ро-тес-та
звателна форма