контрапример

Речник на българския език

контрапример съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рап-ри-мер
непълен член кон-т-рап-ри-ме-ра
пълен член кон-т-рап-ри-ме-рът
мн.ч. кон-т-рап-ри-ме-ри
членувано кон-т-рап-ри-ме-ри-те
бройна форма кон-т-рап-ри-ме-ра
звателна форма