контрапредложение

Речник на българския език

ко̀нтрапредложѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • контрапредлужение
  • контрапридложение
  • контрапридлужение
  • контръпредложение
  • контръпредлужение
  • контръпридложение
  • контръпридлужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рап-ред-ло-же-ние
членувано кон-т-рап-ред-ло-же-ни-е-то
мн.ч. кон-т-рап-ред-ло-же-ния
членувано кон-т-рап-ред-ло-же-ни-я-та