контрапреврат

Речник на българския език

ко̀нтрапревра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контраприврат
  • контръпреврат
  • контръприврат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-рап-рев-рат
непълен член кон-т-рап-рев-ра-та
пълен член кон-т-рап-рев-ра-тът
мн.ч. кон-т-рап-рев-ра-ти
членувано кон-т-рап-рев-ра-ти-те
бройна форма кон-т-рап-рев-ра-та
звателна форма