контраоферта

Речник на българския език

контраоферта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-о-фер-та
членувано кон-т-ра-о-фер-та-та
мн.ч. кон-т-ра-о-фер-ти
членувано кон-т-ра-о-фер-ти-те
звателна форма