контранастъпление

Речник на българския език

контранастъплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. контранастъплѐния, ср. Настъпление в отговор на противникова атака. Войските са в контранастъпление.

Грешни изписвания (15)

  • контранастапление
  • контранъстапление
  • контранъстъпление
  • контрънастапление
  • контрънастъпление
  • контрънъстапление
  • контрънъстъпление
  • кунтранастапление
  • кунтранастъпление
  • кунтранъстапление
  • кунтранъстъпление
  • кунтрънастапление
  • кунтрънастъпление
  • кунтрънъстапление
  • кунтрънъстъпление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-нас-тъп-ле-ние
членувано кон-т-ра-нас-тъп-ле-ни-е-то
мн.ч. кон-т-ра-нас-тъп-ле-ния
членувано кон-т-ра-нас-тъп-ле-ни-я-та