контранаказание

Речник на българския език

контранаказание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-на-ка-за-ние
членувано кон-т-ра-на-ка-за-ни-е-то
мн.ч. кон-т-ра-на-ка-за-ния
членувано кон-т-ра-на-ка-за-ни-я-та