контрамитинг

Речник на българския език

контрамитинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контрамитинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ми-тинг
непълен член кон-т-ра-ми-тин-га
пълен член кон-т-ра-ми-тин-гът
мн.ч. кон-т-ра-ми-тин-ги
членувано кон-т-ра-ми-тин-ги-те
бройна форма кон-т-ра-ми-тин-га
звателна форма