контракултура

Речник на българския език

контракултура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-кул-ту-ра
членувано кон-т-ра-кул-ту-ра-та
мн.ч. кон-т-ра-кул-ту-ри
членувано кон-т-ра-кул-ту-ри-те
звателна форма