контражурен

Речник на българския език

контражурен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-т-ра-жу-рен
непълен член кон-т-ра-жур-ния
пълен член кон-т-ра-жур-ни-ят
ж. р. кон-т-ра-жур-на
членувано кон-т-ра-жур-на-та
ср. р. кон-т-ра-жур-но
членувано кон-т-ра-жур-но-то
мн. ч. кон-т-ра-жур-ни
членувано кон-т-ра-жур-ни-те