контражур

Речник на българския език

контражур съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-жур
непълен член кон-т-ра-жу-ра
пълен член кон-т-ра-жу-рът
мн.ч. кон-т-ра-жу-ри
членувано кон-т-ра-жу-ри-те
бройна форма кон-т-ра-жу-ра
звателна форма