контрадоклад

Речник на българския език

контрадоклад съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • контрадоклат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-док-лад
непълен член кон-т-ра-док-ла-да
пълен член кон-т-ра-док-ла-дът
мн.ч. кон-т-ра-док-ла-ди
членувано кон-т-ра-док-ла-ди-те
бройна форма кон-т-ра-док-ла-да
звателна форма