контрагентка

Речник на българския език

контрагентка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ген-т-ка
членувано кон-т-ра-ген-т-ка-та
мн.ч. кон-т-ра-ген-т-ки
членувано кон-т-ра-ген-т-ки-те
звателна форма