контрагѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. контрагѐнти, м. Спец. В правото — лице или предприятие, с което влизаме в отношения по договор; страна по договор. Тази фирма е наш контрагент. Нашите контрагенти не могат да чакат толкова дълго продукцията.
Грешни изписвания (3)
- контръгент
- кунтрагент
- кунтръгент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ра-гент | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-т-ра-ген-та | |
| пълен член | кон-т-ра-ген-тът | |
| мн.ч. | кон-т-ра-ген-ти | |
| членувано | кон-т-ра-ген-ти-те | |
| бройна форма | кон-т-ра-ген-та | |
| звателна форма | — | |