контрагайка

Речник на българския език

ко̀нтрага̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контрагайкъ
  • контръгайка
  • контръгайкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-гай-ка
членувано кон-т-ра-гай-ка-та
мн.ч. кон-т-ра-гай-ки
членувано кон-т-ра-гай-ки-те
звателна форма