контрабас

Речник на българския език

контраба̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. контраба̀си, (два) контраба̀са, м. Най-ниският по звучене струнен инструмент от рода на цигулката. Контрабасът е лъков струнен инструмент. Свиря на контрабас.

Грешни изписвания (3)

  • контръбас
  • кунтрабас
  • кунтръбас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-бас
непълен член кон-т-ра-ба-са
пълен член кон-т-ра-ба-сът
мн.ч. кон-т-ра-ба-си
членувано кон-т-ра-ба-си-те
бройна форма кон-т-ра-ба-са
звателна форма