контрабанден

Речник на българския език

контраба̀нден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

контраба̀ндна, контраба̀ндно, мн. контраба̀ндни, прил.
1. Който е свързан с контрабанда.
2. Който е таен, незаконен. Внасям стока по контрабанден път.
нареч. контраба̀ндно.

Грешни изписвания (7)

  • контрабандин
  • контръбанден
  • контръбандин
  • кунтрабанден
  • кунтрабандин
  • кунтръбанден
  • кунтръбандин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-т-ра-бан-ден
непълен член кон-т-ра-бан-д-ния
пълен член кон-т-ра-бан-д-ни-ят
ж. р. кон-т-ра-бан-д-на
членувано кон-т-ра-бан-д-на-та
ср. р. кон-т-ра-бан-д-но
членувано кон-т-ра-бан-д-но-то
мн. ч. кон-т-ра-бан-д-ни
членувано кон-т-ра-бан-д-ни-те