контраба̀нда
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Тайно пренасяне на стоки през границата. Правя контрабанда.
2. Снабдяване и търговия със забранени стоки. Занимавам се с контрабанда на наркотици. Полицията го задържа за контрабанда.
3. Разг. Като прил. Контрабанден. У тях е пълно с контрабанда зърно. Пренасям контрабанда оръжие.
4. Като нареч. Контрабандно. Стоката е изнесена контрабанда през границата.
1. Тайно пренасяне на стоки през границата. Правя контрабанда.
2. Снабдяване и търговия със забранени стоки. Занимавам се с контрабанда на наркотици. Полицията го задържа за контрабанда.
3. Разг. Като прил. Контрабанден. У тях е пълно с контрабанда зърно. Пренасям контрабанда оръжие.
4. Като нареч. Контрабандно. Стоката е изнесена контрабанда през границата.
Грешни изписвания (7)
- контрабандъ
- контръбанда
- контръбандъ
- кунтрабанда
- кунтрабандъ
- кунтръбанда
- кунтръбандъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ра-бан-да | |
|---|---|---|
| членувано | кон-т-ра-бан-да-та | |
| мн.ч. | кон-т-ра-бан-ди | |
| членувано | кон-т-ра-бан-ди-те | |
| звателна форма | — | |