контрааргумент

Речник на българския език

контрааргумент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-ар-гу-мент
непълен член кон-т-ра-ар-гу-мен-та
пълен член кон-т-ра-ар-гу-мен-тът
мн.ч. кон-т-ра-ар-гу-мен-ти
членувано кон-т-ра-ар-гу-мен-ти-те
бройна форма кон-т-ра-ар-гу-мен-та
звателна форма