контраалт

Речник на българския език

1. контраа̀лт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мн. контраа̀лтове, м.
1. Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт.
2. Певица с такъв глас. В света има няколко контраалтове от такъв ранг.
прил. контраа̀лтов, контраа̀лтова, контраа̀лтово, мн. контраа̀лтови.

Грешни изписвания (3)

  • контръалт
  • кунтраалт
  • кунтръалт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-алт
непълен член кон-т-ра-ал-та
пълен член кон-т-ра-ал-тът
мн.ч. кон-т-ра-ал-то-ве
членувано кон-т-ра-ал-то-ве-те
бройна форма кон-т-ра-ал-та
звателна форма

2. контраа̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. контраа̀лтове, м.
1. Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт.
2. Певица с такъв глас. В света има няколко контраалтове от такъв ранг.
прил. контраа̀лтов, контраа̀лтова, контраа̀лтово, мн. контраа̀лтови.

Грешни изписвания (3)

  • контръалт
  • кунтраалт
  • кунтръалт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-т-ра-алт
непълен член кон-т-ра-ал-та
пълен член кон-т-ра-ал-тът
мн.ч. кон-т-ра-ал-ти
членувано кон-т-ра-ал-ти-те
бройна форма кон-т-ра-ал-та
звателна форма