ко̀нтра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
нареч. Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра.
мн. ко̀нтри, ж. Разг.
1. Само ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам.
2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра.
3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра.
4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.
мн. ко̀нтри, м. и ж.
1. Разг. Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра!
2. Контрареволюционер.
мн. ко̀нтри, ж. Разг.
1. Само ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам.
2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра.
3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра.
4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.
мн. ко̀нтри, м. и ж.
1. Разг. Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра!
2. Контрареволюционер.
Грешни изписвания (1)
- контръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ра | |
|---|---|---|
| членувано | кон-т-ра-та | |
| мн.ч. | кон-т-ри | |
| членувано | кон-т-ри-те | |
| звателна форма | — | |