континуумче

Речник на българския език

континуумче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ти-ну-ум-че
членувано кон-ти-ну-ум-че-то
мн.ч. кон-ти-ну-ум-че-та
членувано кон-ти-ну-ум-че-та-та