континуум

Речник на българския език

континуум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ти-ну-ум
непълен член кон-ти-ну-у-ма
пълен член кон-ти-ну-у-мът
мн.ч. кон-ти-ну-у-ми
членувано кон-ти-ну-у-ми-те
бройна форма кон-ти-ну-у-ма
звателна форма