континуитѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Непрекъсната връзка между същности или явления; продължение, приемственост. Исторически континуитет. Континуитет в научните изследвания.
Грешни изписвания (15)
- контеноетет
- контеноитет
- контенуетет
- контенуитет
- континоетет
- континоитет
- континуетет
- кунтеноетет
- кунтеноитет
- кунтенуетет
- кунтенуитет
- кунтиноетет
- кунтиноитет
- кунтинуетет
- кунтинуитет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-ти-ну-и-тет | |
|---|---|---|
| непълен член | кон-ти-ну-и-те-та | |
| пълен член | кон-ти-ну-и-те-тът | |
| мн.ч. | кон-ти-ну-и-те-ти | |
| членувано | кон-ти-ну-и-те-ти-те | |
| бройна форма | кон-ти-ну-и-те-та | |
| звателна форма | — | |