контекст

Речник на българския език

контѐкст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В езикознанието — част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им.
2. Прен. Обстоятелства, обстановка, събития, в които се вмества дадено явление, събитие. В контекста на всички неуредици и стачки оставката на министъра е напълно логична.

Грешни изписвания (1)

  • кунтекст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-текст
непълен член кон-тек-с-та
пълен член кон-тек-с-тът
мн.ч. кон-тек-с-ти
членувано кон-тек-с-ти-те
бройна форма кон-тек-с-та
звателна форма