контактор

Речник на българския език

конта̀ктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • контактур
  • кунтактор
  • кунтактур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-так-тор
непълен член кон-так-то-ра
пълен член кон-так-то-рът
мн.ч. кон-так-то-ри
членувано кон-так-то-ри-те
бройна форма кон-так-то-ра
звателна форма