контактен

Речник на българския език

конта̀ктен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

конта̀ктна, конта̀ктно, мн. конта̀ктни, прил.
1. Който се отнася до контакт (в 3 и 4 знач.). Контактно устройство.
2. Спец. В медицината — който е в съприкосновение със заразноболен. Всички контактни лица се изследват в болницата.
3. Разг. Който е общителен, лесно се запознава и общува. Тя е контактна и за два дни се запозна с всички в хотела.
същ. конта̀ктност, контактността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • контактин
  • кунтактен
  • кунтактин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кон-так-тен
непълен член кон-так-т-ния
пълен член кон-так-т-ни-ят
ж. р. кон-так-т-на
членувано кон-так-т-на-та
ср. р. кон-так-т-но
членувано кон-так-т-но-то
мн. ч. кон-так-т-ни
членувано кон-так-т-ни-те