консулт

Речник на българския език

консу̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. консу̀лти, (два) консу̀лта, м. Спец. Преглед и съвещание на няколко лекари специалисти за сложно и тежко положение на болен. Свиквам консулт. Правя консулт.

Грешни изписвания (1)

  • кунсулт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-султ
непълен член кон-сул-та
пълен член кон-сул-тът
мн.ч. кон-сул-ти
членувано кон-сул-ти-те
бройна форма кон-сул-та
звателна форма